Обучението по специалността „Български език и история“ стъпва върху равнопоставеността на направленията „История“ и „Български език и литература“ с цел придобиване на хуманитарни знания с широка приложимост. Изучават се езиковедски и литературоведски дисциплини – история и съвременно състояние на българския език, българска литература и чужди литератури, фолклорна и модерна култура. От историческото направление са застъпени археология и етнология, антична и средновековна, нова и съвременна история на света и на България, както и история на балканските народи, тракология, византология. Студентите изучават още и четири избираеми дисциплини (например „Лингвогеография на Европа“, „Литература и мултимедия“ и др.), които могат да бъдат и от учебните планове на други специалности и факултети.

   В хода на следването е предвидена учебна археологическа екскурзия, а също и лятна експедиция за теренна работа по дисциплината „Историческа лингвистика“. Допълнителна възможност за чуждоезиково обучение и за придобиване на сертифицирани международни дипломи предоставя Центърът за езици и интеркултурна комуникация към Филологическия факултет. Различни клубове, центрове и инициативи, като Студентския историко-археологически клуб, Студентския философски дискусионен клуб, Центъра за антропологични и етно-социологически изследвания към Философско-историческия факултет, ежегодната научна студентска конференция, създават подходяща среда за извънаудиторни занимания и научноизследователска дейност.

   Учебният план е подчинен на европейската система за натрупване и трансфер на кредити. В рамките на следването студентите от специалността „Български език и история“ имат възможност да се обучават и в над 20 университета в Европа, партньори на Филологическия факултет по линия на международни образователни програми за студентска мобилност. Продължителността на пребиваването в университети партньори е от 3 до 12 месеца с гарантирано пълно академично признаване на натрупаните там кредити.

   Завършилите могат да осъществяват научна, методическа и организационна дейност в системата на образованието и културата, да работят в различни сфери на обществено-икономическия живот, които изискват висше хуманитарно образование. Придобилите степен „бакалавър“ могат да продължат обучението си в магистърски програми по история, литература, език, културология, европеистика, както и по специализирани направления, като актуална българистика, археологическо наследство и културен мениджмънт, културен туризъм и културно проектиране, управление на изследователската дейност, иновациите и предприемачеството, дипломация и международни отношения, мениджмънт на културата, образователен мениджмънт и др.