web accessibility bulgarian flag english flag
Начало » Новини » Интервю с Ректора на ПУ!

Интервю с Ректора на ПУ!

проф. Запрян КОЗЛУДЖОВ:

 

Скъсана е връзката бизнес – образование

Интервю на Ваня ДРАГАНОВА с ректора на Пловдивския университет за неграмотността и смисъла на знанията, които дава висшето образование

 

Снимка: Ваня ДРАГАНОВА


 

           
     


Проф. Запрян Козлуджов е ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ от 2011 г.

Завършил е българска филология в същия вуз през 1984 г. Една година е работил като учител, след това печели аспирантура в Софийския университет.

Преподава теория на литературата в Пловдивския университет от 1988 г. През 2000 г. става заместник-ректор, а 11 години по-късно оглавява висшето училище.

   
           
Колко дълбока е пропастта между това, което студентите учат в университета, и това, което после им трябва да знаят, за да си намерят работа и да се реализират, проф. Козлуджов?

- Аз не бих говорил за пропаст. Университетът не е „хохшуле“, каквито училища има в Германия. Там това са училища за високопрофесионална подготовка  - нещо между техникум и университет, институция, която подготвя в определен занаят много добри и качествени специалисти, висше училище, което обаче не дава класическо университетско образование. А ние сме университет и не даваме само и единствено  професионално образование. Това у нас не се разбира и тезата, че студентите не са подготвени за нуждите на реалния бизнес, беше лансирана от бизнеса, по-специално от Българската стопанска камара.
 
А не е ли така?

- Моята позиция е по-различна. Университетите трябва да подготвят хора с потенциал, хора със знания, които, където и да ги сложиш, до месец-два да започнат да се справят с работата си. Защото изискванията на всяка позиция, особено в сферата на по-прагматичния бизнес, са много специфични и няма как университетът да обучи хора, които веднага да отговорят на някоя много конкретна потребност. Затова вузовете трябва да създадат у студентите си потенциала, който ще им даде възможност много бързо да навлязат в работата. Така че не може да се говори за пропаст, но винаги ще има някакво противоречие между потребнос­тите на бизнеса и познанията, с които човек излиза от университета. И няма как да съм съгласен с исканията вузовете да станат пуцове. Ние не сме професионални учебни центрове, университетът има друга мисия.
 
И все пак не мислите ли, че твърде голяма част от дисциплините, които се преподават, дават само обща култура и познания, които нямат връзка после с реалния живот? Как например помага за реализацията на един студент по етнология предметът „Парадигмални сюжети в западноевропейската литература“?

- Полето, в което хората с тази специалност могат да се реализират, не е толкова широко. От такива кадри имат нужда само няколко обществени и културни институции и въпреки това всяка година има интерес към специалността. Студентите, които я избират, са наясно с този проблем и въпреки това я избират.
 
Сигурен ли сте, че са наясно?

- Абсолютно. И ако етнология записват и хора, които са я посочили на второ или трето място, имаме студенти, които учат теология и са кандидатствали само за тази специалност. Тези хора добре знаят, че няма как да се реализират, но искат да учат точно това. Има хора на 30-40 години, на които това им е интересно.
- Това не е масовият случай. Проблемът е в младите хора, които учат и после пак работят като сервитьори или продавачи. 
- Проблемът с реализацията не е проблем на университета. Негова работа е да образова, а намирането на работа после е въпрос на икономика и политика. Да не се мерим със Запада, но и в Турция например държавата инвестира огромни средства в образование и във всяко градче и паланка се създаде университет. Друг е въпросът какво е качеството, но турската държава влага в това милиарди, защото знае, че на нея ? трябват образовани хора. Не се интересува какво ще работят после, просто иска да разполага с образовани кадри. У нас е обратното. Казва се: „На нас не ни трябват образовани хора и държавата не трябва да харчи пари за това. На нас ни трябват професионално подготвени хора, които после да работят на ишлеме.“ Българската държава пет пари не дава за образоваността на българина, защото необразованият човек е по-лесно манипулируем. И докато не се проумее, че образованието е ценност, нищо добро не ни чака. 
- Българите още от времето на Възраждането имаме уважението към образованието и фразата „Той е образован човек“ все още е комплимент.
- По силата на тази историческа традиция си остава и толкова висок интересът към вузовете. 
- Но университетите  не станаха ли твърде много? Поражда се впечатлението, че всеки втори е висшист, от което за него не следва нищо.
- Не всеки втори е висшист. В момента по данни на официалната статистика хората с вис­ше образование са малко над 26% от населението. А според стратегията „Европа 2020“ ние трябва да стигнем 36% в много кратък срок. Никога няма да ги стигнем, защото не е възможно това да се случи в рамките на 5-6 години. Има и обективни причини  като демографския срив. Но и нашата държава води рестриктивна политика в образованието. Има три направления, в които се прави опит за принудително ограничаване на броя на студентите, защото имало страшно много кадри и висока безработица. Това са икономика, право и администрация и управление. Казват, че пазарът е пренаситен и държавата не може да хаби пари за обучението на кадри, които са просто излишни. Има логика в това, но в същото време тези специалности се радват на огромен интерес. Кандидат-студентите много добре знаят потребнос­тите на пазара и че после няма да си намерят лесно работа, но искат да учат именно това. И ние какво да направим? А и читавите никога не остават без работа. Мой близък завърши макроикономика точно в това пренаситено с такива кадри време, започна работа в голяма компания и само след 5 години вече върти международната ? търговия. Като ти сече пипето, винаги ще успееш. Затова се дразня, когато се говори, че бълваме некадърници. А какво е направил бизнесът, освен да говори, че университетите не подготвят подходящите хора? Дошли ли са при нас и да кажат: „Моят бизнес е такъв и такъв, в следващите 5 години ще се развива в тази посока и ще ми трябват такива кадри. Дайте да включим в учебните планове това и това и аз ще взема студентите на стаж.“ Никой не е дошъл. Българският бизнес не знае какво прави и къде се намира.
- Тоест вие сте за запазването на университетското образование в сегашния му вид?
- Силата на образованието в някаква степен е в неговия консерватизъм. А от 1993-1994 г. ние не можем да си поемем въздух от промени. Системата не е оставена дори за 3-4 години да работи на спокойствие. Много бързо се разделихме със стария изпитан Хумболтов  модел на петгодишно образование. На това най-дълго се съпротивляваха в Германия, където и досега най-много се ценят старите 10-семестриални дипломи, получени по класическия Хумболтов модел. Не по англосаксонския, който непрекъснато натиска за 3-годишни, 2-годишни дипломи, ако може, за една година да подготвим в пуца хора с някакви умения и да ги изстреляме на пазара. Това хора с висше образование ли са? Преди години подготвях­ме за 10 семестъра страхотни кадри. После ни натиснаха и направихме 4-годишни бакалавърски програми. Сега отново - промени, промени, промени... Дайте ни няколко години да работим на спокойствие! И да не се хвърля вината само върху нас, защото трябва да се отчита какви хора идват в университетите от средното образование. 
- Какво е съотношението между читавите и нечитавите сред тях в контекста на неграмотността сред най-младите?
- Ще дам пример с нашия университет, който стои добре на пазара, защото спазва  академично приличие - не искам да използвам по-силна дума. От 2000 г. насам следя процесите и знам, че завършват между 50 и 55% от влезлите. Значи имаме между 45 и 50% фира - хора, които никога не стигат до диплома. От 55-те завършили на всеки 100 може би 30-40 са на прилично равнище, добре подготвени, има и 15-20 души, заради които си струва да работиш. 
- А как изглеждаха тези данни преди 20 години?
- Беше точно обратното. На всеки 100 имаше 15-20, които завършваха на средно равнище, 30-40 - на добро, и имаше и други 30-40 на истински високо ниво. Нямаше и толкова отпадащи, но тогава системата на средното образование беше друга и при нас идваха хора не само с мотивация, а и с подготовка.

Тук е моментът да ви попитам как гледате на идеята на Великотърновския университет да бъде въведено обучение по български език във всички специалнос­ти. Това не е ли признание, че в университетите биват приемани хора, които не могат да си напишат имената?
 
- Така е, инициативата не е лишена от основание, защото има много сериозен проблем с неграмотността - с правописната и правоговорната култура на хората, която е мерило за културата на човека изобщо, независимо дали завършва инженерна, или природоматематическа специалност. Неслучайно в големите университети във Великобритания и Щатите се влиза с т.нар. TOEFL, който тества и езиковата култура. Не може да влезеш в университет и да не владееш правописа на родния си език, както това се случва у нас въпреки задължителните матури. 

Но ако в университетите започне да се преподава български език с цел ограмотяване, това не е ли също стъпка към превръщането на вузовете в пуцове?
 
- Това е опит университетите да компенсират несвършеното в средното образование. Друг материал няма откъде да си изпишем - такъв идва от средното училище. И ни трябва поне една година да компенсираме. Аз преподавам и в първи курс и трябва да ви кажа, че студентите гледат много уплашено, не знаят къде се намират. Те са просто неподготвени за това, което ги чака в университета. Тук е пропастта - между средното и сериозното университетско образование.

Ваня ДРАГАНОВА

Тагове: проф. Запрян КОЗЛУДЖОВ просвета знание университет грамотност образование

Одобрил: проф. Запрян Козлуджов; Последна промяна на 2014-03-27 15:47:28

Водещи новини