-
Начало
- »
-
Новини
- »
-
Вижте наградените от научната конференция „Пробуждането на езика – трепет и/или бунт“
Вижте наградените от научната конференция „Пробуждането на езика – трепет и/или бунт“
Приключи Двадесет и седмата национална научна конференция за студенти и докторанти с международно участие „Пробуждането на езика – трепет и/или бунт“, този път посветена на големите майстори на българското поетично слово – Гео Милев и Николай Лилиев (съответно на 130- и 140-годишнината от рождението им). Научният форум става по традиция любима арена на филологически битки между младите изследователи в областта на езикознанието и литературознанието.
Главните организатори са Филологическият факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и формацията, дала на науката много филологически таланти – Лингвистичният клуб „Проф. Борис Симеонов“. Докладчиците тази година бяха 56 студенти и докторанти от ПУ „Паисий Хилендарски“, СУ „Св. Климент Охридски“, ШУ „Епископ Константин Преславски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, МУ – Пловдив, както и АНУ „Йоанис Каподистриас“, Гърция. Участниците, някои от които дебютанти, представиха своите изследователски разработки в двете секции на конференцията пред авторитетно жури – дългогодишни уважавани специалисти в науката за езика и литературата, както и пред всички слушатели.
Една изключителна традиция тази година бе възстановена след няколкогодишно затишие – изложба на синтактични дървовидни структури. Тя беше разположена в коридора на втория етаж на Ректората. Темата на най-новото ѝ издание бе „Езикът във форма, цвят и вкус“, като бе посветена на преждевременно напусналата ни доц. д.ф.н Петя Бъркалова – изтъкнат учен в областта на българския синтаксис. Изложбата бе дело на студенти и докторанти от пловдивската Алма матер под вещото ръководство на гл. ас. д-р Димитър Георгиев, като всички те са преки ученици на обичаната от поколения млади филолози и колеги изследователка.
В края на първия конферентен ден бе предвидена културна програма. Литературното събитие тази година бе под надслов „Сладки тонове и съзвучия... А изкуството е тревога!“ – среща разговор за поетическите експерименти и безпокойствата на творческата личност с поета Тильо Тилев и доц. д-р Надежда Стоянова, която се проведе в зала „Компас“ на Ректората.
Филологическите битки продължиха и през втория конферентен ден, като в края му дойде време и за най-очакваното с нетърпение за участниците събитие – церемонията по награждаването на отличилите се млади изследователи филолози в секциите по езикознание и литературознание.
При литераторите е традиция да си дават среща талантливи участници, чиито интереси са насочени както към българската, така и към световните литератури. Богатата тематична палитра отново показа неоспоримия талант на филолозите в сферата на литературознанието. Тази година въпреки поредното солидно присъствие на участници, журито бе изключително взискателно. Групата на студентите от Софийския университет, която традиционно е водеща в тази секция, и тази година окупира челните позиции в научната надпревара: Златина Дамянова (“Глас и гласове в поемите на Георги Рупчев”) и Снежана Дончева („Любов и безреалност в „Мисис Далауей“: разпад на ефекта на реалността“) впечатлиха най-много арбитрите и заслужено завоюваха първо място в класацията при бакалаврите. Носителите на втора награда бяха трима: Николай Боев (ПУ, „От хайдутин и обирджия до собственик на омнибус – срещата между Бае Славе от романа „Чамкория“ и бачо Гичо от романа „Възвишение“ на Милен Русков“), Тихомир Алексиев (СУ, „Наративни стратегии в ,,Лолита“ и ,,Ние“) и Константина Ксиарху (АНУ, „Образът на родината - сравнителен анализ на поемите „Родина“ на Николай Лилиев и „Η πόλις“ („Градът“) на Константинос Кавафис“). Третите места бяха две и те отидоха при Мария Генчева („Множествеността на личността от дън душа Малоунова“) и Мария Игнатова („Двойникът като катализатор на ритуала на порастването в „Демиан“ на Херман Хесе“) (СУ). Поощрителна награда взе Ивет Раданова (ШУ, „Кристализация на любовта в романите на Стендал“). При магистрите класирането бе оформено по следния начин: Журито присъди първа награда на Александър Димитров (СУ, „Пикаресковият гностицизъм в романа „Възвишение“: гностикът надделява над пикарото“) и втора на Деница Райчева (ПУ, „Човекът като ненужен инструмент: разпад в четири такта в „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков“), като трета и поощрителна не бяха присъдени.
За втора поредна година бе връчена специална награда за научен дебют на името на останалия завинаги млад литературовед д-р Сирма Данова. В това издание на конференцията статуетката отиде напълно заслужено при Вяра Граматикова (СУ, „Анализ на разказа „Любовниците“ от книгата „Преди кафето да изстине“на Тошиказу Кавагучи“).
Отново значимо участие на талантливи бакалаври и магистри бе отбелязано и в езиковедската секция. Младите изследователи показаха своя талант в полето на българското и съпоставителното езикознание, като журито присъди голям брой заслужени награди. При бакалаврите еднолично за първенец бе избрана Сияна Илиева (СУ, „Модели на комплементизация към речево-каузативни предикати“). Цели четири втори места бяха завоювани от Диана Андрова („Изразяване на недостоверност извън дубитативната парадигма в българския език“) и Иванела Георгиева („Замяна на предлога „у“ с предлога „в“) (СУ), както и от Теодора Стоянова („Фразеологични съчетания с компонент бяло, черно и червено в българския и китайския език“) и Мариана Попчева („Съвременни тенденции при употребата на звателни форми в българския език“) (ПУ). Също толкова на брой бяха и носителите на трета награда, а техните имена са: Мариос Рисианос („Опит за структурно моделиране на гръцката темпорална система в съпоставка с българската“), Айсун Мехмед („Фразеологизмите с „göz“ като отражение на социалните нагласи в турското общество“) и Венцислава Писачева („Колко „хитри“ са българската и немската лисица? (Наблюдения през призмата на български и немски фразеoлогизми от семантичното поле хитрост – измама)“) (ПУ), а също и Патрик Михайлов (СУ, „За категоризирането на вида на двувидовите глаголи в контекста на изречението“). Журито присъди и две поощрителни награди тук, като техни носители са Рада Танева („Явлението „деминутив“ в съвременния български и турски език“) и Димитър Главчев („Езикови нагласи към употребата на обобщителните местоимения в съвременния български език“) (ПУ). При магистрите първа награда не бе завоювана, а вторите места бяха две – на Габриела Дамянова (ВТУ, „Езикът като инструмент за създаване на действителността – лингвокултурологичен и невролингвистичен поглед към проблема“) и Ивана Кунева (ПУ, „Синтактична реализация на деепричастието и неговите разширения“). Една трета награда бе присъдена и тя е на името на Елица Маринова (ПУ, „До три текстът да има заглавие“), а поощрителна също не бе връчена.
Следващият момент в програмата бе представянето на седмия том от годишника „Verba iuvenim“ („Словото на младите), в който са поместени отличените доклади от миналогодишното издание на научния форум. Главният редактор на научния сборник – проф. д-р Красимира Чакърова, изказа за пореден път голямата си благодарност към редакторската колегия за реализацията на поредния том, която достигна своя щастлив и успешен край.
текст: Божидар Бояджиев, Лингвистичен Клуб „Проф. Борис Симеонов“
Последна промяна на 2025-05-20 13:04:11
