уеб достъпен сайт български език английски език

Официални данни за България

Индексът за равенство между половете (Gender Equality Index) е статистически инструмент за измерване на половата равнопоставеността в шест основни области - "Работа", "Пари", "Знание", "Време", "Власт" и "Здраве", който подпомага мониторинга на напредъка на половата равнопоставеност в държавите-членки на ЕС. Държавите-членки се оценяват по скала от 1 до 100. Според стойностите по този показател през последните години България бележи значителен прогрес в областта на половата равнопоставеност – от 25-то място по този показател (EQI=38.1) през 2015 г. до 15-то място (сред 29 държави-членки на ЕС) през 2017 г. (EQI=58) при средна стойност за ЕС за 2017 год. EQI=66.2. В област "Здраве" индексът е 76.4, в област "Работа" - 68.6, в област "Пари" - 61.9, в област "Знание" - 53.3, в област "Власт" - 56.0 и в област "Време" - 42.7.

Данните от Национален статистически институт за 2018 год. показват, че има половата равнопоставеност на пазара на труда. Фигура 1. показва, че има полова неравнопоставеност между заетите лица. Обобщените данни ясно показват значителна неравнопоставеност между работодателите (едва 27% от работодателите са жени), самостоятелно наетите лица (35% са жени) и неплатените семейни работници (62% са жени).

Фигура 1. Заети лица по статус в заетостта

ЗАЕТИ ЛИЦА ПО СТАТУС В ЗАЕТОСТТА И ПОЛ ПРЕЗ 2018 ГОДИНА (Хиляди)

Статус в заетостта

Общо

Мъже

Жени

Общо

3 152.7

1 685.3

1 467.3

Работодатели

117.2

85.8

31.3

Самостоятелно заети лица

226.6

146.3

80.3

Наети лица

2 785.4

1 444.3

1 341.1

Неплатени семейни работници

23.5

8.9

14.6

Обобщените данни от НСИ, представени на Фигура 2. доказват и неравнопоставеността между мъжете и жените в различните икономически дейности. Според данните неравнопоставеност между мъжете и жените е минимална (с разлика до 5%) единствено в три области - Култура, спорт и развлечения; Операции с недвижими имоти; Държавно управление и Преработваща промишленост. Най-голяма неравнопоставеност (над 50%) има в областите Строителство (7% жени), Транспорт, складиране и пощи (18% жени), Образование (80% жени), Добивна промишленост (20% жени), Хуманно здравеопазване и социална работа (79% жени) и Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива (23% жени).

Фигура 2. Заети лица по икономически дейности

ЗАЕТИ ЛИЦА ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ И ПОЛ ПРЕЗ 2018 ГОДИНА (Хиляди)

Икономически дейности

Общо

Мъже

Жени

Общо

3 152.7

1 685.3

1 467.3

Селско, горско и рибно стопанство

207.4

145.1

62.3

Добивна промишленост

31.8

25.4

6.4

Преработваща промишленост

600.2

311.7

288.5

Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива

39.3

30.2

9.1

Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване

31.9

23.1

8.8

Строителство

246.1

230.1

16.0

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

538.7

243.8

294.9

Транспорт, складиране и пощи

206.1

168.8

37.3

Хотелиерство и ресторантьорство

168.0

64.6

103.3

Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения

98.5

61.9

36.6

Финансови и застрахователни дейности

65.4

20.7

44.7

Операции с недвижими имоти

12.5

6.4

6.1

Професионални дейности и научни изследвания

105.5

36.3

69.2

Административни и спомагателни дейности

120.0

86.6

33.4

Държавно управление

222.5

115.1

107.4

Образование

183.0

35.9

147.1

Хуманно здравеопазване и социална работа

163.2

33.7

129.5

Култура, спорт, развлечения

48.4

23.8

24.6

Други дейности

64.2

22.2

42.0

Въпреки че  80% от заетите в сферата на образованието са жени (вж. Фигура 2), статистическите данни на НСИ за преподавателския състав във висшите училища показват, че има равнопоставеност между мъжете и жените (в държавните висши училища има 50% жени, а в частните – 48%). Прави впечатление фактът, че повечето хабилитирани преподаватели са мъже. Едва 40% от професорите в държавните висши училища (вж. Фигура 3) и 36% от професорите в частните висши училища (вж. Фигура 4) са жени. По-малка е разликата при доцентите - 47% от доцентите в държавните висши училища (вж. Фигура 3) и 46% от доцентите в частните висши училища (вж. Фигура 4) са жени. При нехабилитираните преподаватели също се забелязва полова неравнопоставеност (вж. Фигура 3 и Фигура 4), като по-голямата част от тях са жени – асистент (53% от асистентите в държавните висши училища и 58% от асистентите в частните висши училища), преподавател (62% от преподавателите в държавните висши училища и 52% от преподавателите в частните висши училища) и научен сътрудник (53% от научните сътрудници в държавните висши училища). Тези данни са допълнително основание за стимулиране на жените за заемане на по-високи академични длъжности и насърчаване на политики за равнопоставеност между мъжете и жените в академичните среди и научноизследователската дейност.

Фигура 4. Равнопоставеност между мъжете и жените в държавните ВУ

Преподавателски състав в държавни висши училища

Академична длъжност

Общо

Мъже

Жени

Професор

2960

1768

1192

Доцент

5613

2970

2643

Асистент

8057

3812

4245

Преподавател

2832

1090

1742

Научен сътрудник

47

22

25

 

Фигура 4. Равнопоставеност между мъжете и жените в частните ВУ

Преподавателски състав в частни висши училища

Академична длъжност

Общо

Мъже

Жени

Професор

456

292

164

Доцент

574

312

262

Асистент

491

208

283

Преподавател

726

348

378

 

 

Последна промяна на 06 Януари 2021
ПУ лого

ПУ "Паисий Хилендарски"

Ректорат, ул. "Цар Асен" 24

Централа: 032/261 261

Технически проблеми: 032/261 305

БУЛСТАТ: 000455457

PIC: 999848259

2020 - 2022 © Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", Университетски информационен център, webmaster@uni-plovdiv.bg
скрол