web accessibility bulgarian flag english flag

Анализ на резултати от анкетно проучване (преподаватели)

Обобщение на резултатите от анкетно проучване за равнопоставеност на преподаватели

В анкетното проучване участие взеха 75 преподаватели от различни факултети, като  57,3% са жени (43), а 42,7% са мъже (32).

Най-много попълнили въпросника са на длъжност главен асистент (37,3%), както и доцентите (26,7%). По-малко са професорите (13,5%) и асистентите (14,7%) попълнили въпросника.

Преподавателите със степен доктор са най-много 81%. Много малко са тези със степен доктор на науките 4%. Тези, които нямат образователна и научна степен са 15%.

Извадката включва всички факултети и филиали. Най-много са от Факултета по математика и информатика (29%). След това са тези от Философско-исторически (13,3%), Педагогически (13,3%), Биологически факултет (12%) и Филологически факултет (9,3%). Най-малко са изследваните лица от Филиалите (по 1,3%).

Почти половината (46,7%) от преподавателите са полагали грижа за деца до 6 год. възраст в периода, в който са били на трудов отговор, а 53,3% не са полагали грижи. Една част от преподавателите (33,3%) са се грижили за болни хора или за деца със СОП по време на работата си в Университета, а 66,7% не са полагали такива грижи. Малка част (28%) са ползвали майчинство/бащинство по време в периода, в който са работили в Университета на трудов договор. Голяма част (72%) не са ползвали майчинство.

Относно равнопоставеността между жените и мъжете в академичните среди и научноизследователската дейност се оказва, че почти половината (48%) от преподавателите имат информация за актуалността на темата. Една част (10,7%) участват в изследвания или дейности свързани с темата. За първи път обръщат внимание на темата 41,3%.

Много голяма част от преподавателите (72%) за първи път получават информация за проекта SPEAR (в рамките, на който се провежда това проучване). Докато 22,7% имат предварителна информация за проекта и неговите дейности. Само 5,3% са участвали в предишни дейности по проекта.

1. Удовлетвореност и баланс

По отношение на равнопоставеността според изследваните лица тя е към високите стойности, което означава че има равнопоставеност между половете според преподавателите в голяма степен.

По отношение на удовлетвореността и баланса между учебни/изследователски задачи и личен живот преподавателите са доволни. Доста над половината преподаватели (70,3%) успяват да балансират между задължения и личен живот и са удовлетворени. Малко над половината (55,4%) са дали положителни отговори за това, че темпът на академично им израстване е удовлетворителен.

Повече са преподавателите (почти половината 48,6%), които смятат, че има нужда да се подобрят административните/нормативни мерки, подпомагащи постигането на баланс между професионалните задължения и личния живот на преподавателите. Тези, които не смятат така са 33,8%.

По отношение на това дали преподавателите от противоположния пол имат повече възможности за постигане на по-добри резултати в обучението/научните изследвания и по-малко пречки отговорите са към по-ниските стойности. Това означава, че малко повече са тези, смятащи това за невярно в сравнение с тези, мислещи това за вярно. Разликата обаче е не е голяма.

По отношение на информираността обаче преподавателите нямат достатъчно информация за провеждани в университета менторски/образователни инициативи в помощ на академичното развитие на преподавателите, фокусирани върху равнопоставеността между жените и мъжете).

Според голяма част от преподавателите (64,8%) полагането на грижи за деца до 6 год. или за болни/със специални потребности хора се отразява в намаляване на научноизследователската активност на преподавателите (публикационна, участие в конференции, мобилности, проекти и др.). Едва 20,3% са на противоположното мнение, а 14,9% нямат мнение по въпроса.

Важна причина за забавяне на академичното израстване на преподавателите са семейните задължения (вкл. ползване на майчинство/бащинство) според една част от преподавателите (55,4%). Едва 25,7% са тези, които смятат, че семейните задължения не са важна причина за забавянето (37,9%). Малка част 18,9% нямат мнение по въпроса.

По категорични са резултатите по отношение на това, че важна причина за ускоряване на академичното израстване на преподавателите е усещането за равнопоставеност между жените и мъжете сред колегите, 58% от преподавателите смятат така. Докато 25,7% не смятат така.

За близо 76% от преподавателите категорично решаваща е подкрепата от семейството, от колегите, за академичното развитие на преподавателите, както и подкрепата от институцията (от регламенти, заложени в нейните правилници.

2. Култура, климат и информираност

По отношение на културата, климата и информираността от страна на Университета е на сравнително високо ниво, т.е. отговорите са положителни.

Голяма част от преподавателите над 70% смятат, че жените и мъжете в университета по-скоро са равнопоставени. Повечето (74,3%) преподаватели чувстват отношение на равнопоставеност и колегиалност от страна на колегите от противоположния пол. Въпреки, че една част 21,3% не чувстват отношение на равнопоставеност.

Относно информираността обаче преподавателите по-скоро нямат информация за полагащите се в университета облекчения за специфични групи лица (вкл. за майки с деца до 6-годишна възраст, бременни, със специални образователни потребности и др.). Около 37% са тези, които са информирани. 18,9% нямат мнение по въпроса.

Преподавателите по-скоро отразяват аспекти на равнопоставеността между жените и мъжете в своята научноизследователска работа, както и в своята преподавателска работа (напр. в примери, специални теми и др.). Тези, които не отразяват аспекти на равнопоставеност са малко по-малко.

Повечето преподаватели (82,4%) проявяват отношение на равнопоставеност и колегиалност към своите колеги от противоположния пол. Интересното е, че 13,6% не го правят.

Почти половината преподаватели (40,6%) смятат, че не всички преподаватели в университета се отнасят по един и същи начин към студентите, независимо от техния пол. Интересното тук е, че близо 40% нямат мнение по въпроса.

При избор за ръководна позиция (ръководител катедра, декан, ректор и др.) полът на кандидатите не оказва влияние смятат над половината (54,1%) преподаватели. На противоположно мнение са 29,7%. Що се отнася обаче до събрание/съвет/заседание/семинар в университета, преобладаващото мнение е, че присъстващите се отнасят с еднакво внимание, когато се изказва мъж или жена според 58,1% от преподавателите. Въпреки, че 31% са на противоположното мнение.

При провеждане на конкурси за академична длъжност има равнопоставеност между кандидатите, независимо от техния пол според 68,9% от преподавателите.

Те са на мнение (68,9% от преподавателите), че няма формално изискване за баланс между жените и мъжете при сформиране на университетски комисии, журита, колективи на научноизследователски проекти и др.

Според преподавателите в университета няма случаи на обидно и уронващо достойнството отношение/коментари/поведение на база полова принадлежност от страна на студенти. Така мислят 58,1% от тях като едва 21,6% смятат, че това е вярно.

Що се отнася до случаи на обидно и уронващо достойнството отношение/коментари/поведение на база полова принадлежност от страна на преподаватели в университета 60,8% от преподавателите смятат, че няма такива, а 20,3% смятат че има такива случаи. Нямат мнение по въпроса 18,9%. Повече от половината (63,5%) смятат, че няма такива случаи и от страна на администрацията. 17,6% смятат, че има такива случаи.

3. Стереотипи

По отношение на стереотипите резултатите са около средното ниво.

Преподавателите (60,8%) не са съгласни, че ролята на жената е да се грижи за дома и семейството. На противоположното мнение са 24,4%, докато 14,9% нямат мнение. Те вярват, че успешната кариера е важна в една и съща степен за жените и за мъжете (83,8%). Има и такива 13,6%, които смятат, че не е така.

По отношение на това дали в университета има специалности, които са по-подходящи за жени и такива, които са по-подходящи за мъже мненията на преподавателите се разминават. Колкото преподаватели мислят, че е така, толкова са и тези, които не са съгласни. Доста са и тези, които нямат мнение (24,3%).

Голям брой преподаватели (79,7%) считат, че жените могат да бъдат толкова добри в научната кариера, колкото мъжете. 16,2% са на обратното мнение.

Изследваните лица (58,1% от тях) не считат, че висшите ръководни постове в университета е по-подходящо да се заемат от мъже. Една не малка част 27% смятат, че това е вярно.

Преподавателите не се влияят от това от какъв пол е прекият им ръководител. Поне за 52,7% е така. Доста преподаватели нямат мнение по темата (28,4%). Едва за 19% е важно ръководителят им да е от противоположния пол.

Смята се от почти половината (47,3%) преподаватели, че стереотипите в обществото са пречка при кандидатстване в специалности, които се смятат за неподходящи в някои случаи за жени, а в други – за мъже. Доста нямат мнение по въпроса (27%). Много малко (25,7%) са тези, които смятат че не е така.

Заемането на ръководен пост в университета трябва да зависи от професионалните качества на личността, а не от това дали е мъж или жена смятат 82%, докато 12,2% не мислят така.

Оказва се, че в университетската общност по-скоро не се дискутират теми свързани със стереотипите и традициите в българското общество, основани на пола. Не са наясно дали е така 35,1%. Само 18,9% смятат, че такива теми се дискутират.

4. Изследване на влиянието на различни фактори върху резултатите

Мъжете и жените показват близки резултати по въпросника. Това означава, че според  мъжете и жените има еднакво ниво на равнопоставеност. Те са в еднаква степен удовлетворени и в еднаква степен са постигнали баланс между учебни/изследователски задачи и личен живот. Това се отнася също и до културата, климата и информираността и стереотипите, т.е. резултатите от въпросника не зависят от пола.

Изследвахме влиянието на независимия фактор гледане на деца върху зависимата променлива суров бал скалата за равнопоставеност. Резултатите показаха, че гледането на деца не се отразява върху удовлетвореността и постигането на баланс. Направихме проверка на хипотезата за влиянието на пола и гледането на деца върху удовлетвореността на преподавателите. Оказва се, че няма статистически значима разлика между мъжете и жените, които са гледали и не са гледали деца по отношение на удовлетвореност.

 

Последна промяна на 06 Май 2020
PU-logo

ПУ "Паисий Хилендарски"

Ректорат, ул. "Цар Асен" 24

Централа: 032/261 261

Телефакс: 032/628 390

Технически проблеми: 032/261 305

БУЛСТАТ: 000455457

2020 © Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", Университетски информационен център, webmaster@uni-plovdiv.bg