Този анализ е направен на базата на данни за 14378 обучавани през учебната 2018/2019 година и има за цел да даде отговори на следните въпроси:

• Въпрос 1. Балансиран ли е броят на студентите в бакалавърски, магистърски и докторски програми във всеки факултетен по пол?
• Въпрос 2. Има ли специалности, които се предпочитат предимно от жени и в коя област са те?
• Въпрос 3. Има ли специалности, които се предпочитат предимно от мъже и в коя област са те?
• Въпрос 4. Балансиран ли е броят на жените и мъжете, обучавани в бакалавърски, магистърски и докторски програми в областта на компютърните науки и технологии?
• Въпрос 5. Жените или мъжете участват по-активно в програми за обмен на студенти?
• Въпрос 6. Получените числови данни за съотношението на жените и мъжете в университетската общност по звена и направления сравними ли са със средните стойности за ПУ, ВУ в България и ЕС

Обучавани жени и мъже (по образователно-квалификационна степен)

Към настоящия момент в университета се обучават 14006 студенти (в 9 факултета и 2 филиала), от които 11355 бакалаври и 2671 магистри и 372 докторанти. 63.69% от студентите, обучавани в бакалавърски програми, 78.32% от студентите, обучавани в магистърски програми и 61.02% от докторантите са жени (вж. Таблица 1).

Таблица 1. Мъже и жени по ОКС в ПУ “Паисий Хилендарски“

Данните ясно показват, че броят на мъжете и жените, обучавани в ПУ „Паисий Хилендарски“ не е балансиран по пол. Получените резултати не съответстват на данните за обучаваните студенти в страната. Официалните данни, публикувани на уебсайта на Националния статистически институт на Република България (НСИ, 2018 г.) показват, че броят на жените и мъжете, обучавани в бакалавърските програми е балансиран по пол – 51.90% от студентите в бакалавърски програми са жени. На национално ниво жените, които учат в магистърски програми, са 58.25% от общия брой обучавани магистри. Броят на обучаваните в страната докторанти също е по-балансиран по пол – 53.13% от докторантите в страната са жени. Това показва, че броят на жените и мъжете, които се обучават  в бакалавърски, магистърски и докторски програми в страната, е по-балансиран по пол, отколкото в ПУ „Паисий Хилендарски“ (вж. Фигура 1).

Фигура 1. Сравнение на процентно съотношение на обучавани жени и мъже в ПУ и в България

По данни на Евростат, през 2017 г. в Европейския съюз се обучават 19,8 милиона студенти (Eurostat, 2017), като жените са 52.70% от всички студенти. Броят на обучаваните студенти не е балансиран по пол във всички страни. През 2017 г. преобладаващата част от обучаваните са жени в почти всички държави-членки на ЕС с изключение на Швейцария (49.82%), Германия (48.79%), Гърция (48.61%), Турция (45.15%) и Лихтенщайн (42.86%). По данни на Евростат, България е на 27-мо място от всички 36 държави-членки на Европейския съюз по равенство между броя жени и мъже, които се обучават в бакалавърски и магистърски програми (46.22% от студентите са мъже и 53.78% - жени).

Близо 51.65% от всички студенти, които се обучават в бакалавърски програми в Европейския съюз са жени.  През 2017 г. Швейцария (49.9%), Кипър (48.61%), Гърция (47.35%), Германия (46.38%) и Турция (45.78%) са единствените държави-членки на ЕС, в които повечето студенти са мъже, отколкото жени. Най-висок дял на студентките сред тези, които се обучават за придобиване на бакалавърска степен, е регистриран в Швеция (63.48%). Броят на жените и мъжете, които се обучават в бакалавърски програми е балансиран по пол в Люксембург и Лихтенщайн, където 50% от студентите са жени. По данни на Евростат, България е на 25-то място от всички 36 държави-членки на Европейския съюз по равенство между броя жени и мъже, които се обучават в бакалавърски програми (48.01% от студентите са мъже и 51.99% - жени).

По данни на Евростат 55.50% от студентите, обучавани в магистърски програми, са жени. Сред студентите, които учат за магистърски степени, жените са преобладаващата част от студентите във всички държави-членки на ЕС, с изключение на Турция (40.95%) и Лихтенщайн (33.33%). Най-висок процент обучавани жени има в Исландия (68.18%), Кипър (65.73%) и Полша (65.20%). България е на 18-то място от всички 36 държави-членки на Европейския съюз по равенство между броя жени и мъже, които се обучават в магистърски програми (42.40% от студентите са мъже и 57.60%-жени).

По данни на Евростат 47.93% от докторантите са жени. Жените са преобладаващата част от докторантите в 16 държави членки на ЕС, като над 55% от обучаваните докторанти са жени в Исландия (60.55%), Латвия (60.50%), Кипър (59.00%), Литва (58.09%), Естония (57.87%) и Сърбия (57.21%). Мъжете са преобладаваща част от докторантите в Монтенегро (75.00%), Лихтенщайн (72.09%), Турция (58.73%), Люксембург (57.72%), Германия (55.72%) и Чехия (55.59%). България е на 10-то място от всички 36 държави-членки на ЕС по равенство между броя жени и мъже, които се обучават в докторски програми (48.06% от докторантите са мъже и 51.94%-жени). Най-голяма равнопоставеност е постигната в Испания, където 50.33% от докторантите са мъже и 49.67%-жени.

Таблица 2 представя броя на студентите мъже и жени, обучавани във всички бакалавърски, магистърски и докторски програми на ПУ „Паисий Хилендарски“. Резултатите ясно показват, че по-голямата част от жените са избрали да учат бакалавърски програми в Педагогическия факултет (1964 жени – 27.21% от всички жени, обучавани в университета), Факултета по икономически и социални науки (1316 жени – 18.22% от всички жени, обучавани в университета) и във Филологическия факултет (1241 жени - 16.82% от всички жени, обучавани в университета). Най-малък е броят на жените, избрали да учат във Физико-технологичния факултет (168 жени – 2.33% от всички жени, обучавани в университета). Мъжете предпочитат да учат във Факултета по математика и информатика - 1258 от всички 4116 мъже, обучавани в университета (30.56% от всички мъже, обучавани в университета) са избрали учебни програми в областта на математиката и компютърните науки. Най-малък е броят на мъжете, избрали да завършат бакалавърската си степен в Химическия факултет - само 36 мъже (0.87% от всички мъже, обучавани в университета). Интересно е да се отбележи, че сравнително еднакъв процент мъже и жени са избрали да учат в Юридическия факултет – 6.32% от всички мъже и 6.73% от всички жени, обучавани в университета. Жените ясно са заявили афинитет към магистърските програми в областта на образованието и хуманитарните науки - 1195 жени (57.12% от всички жени, обучавани в университета) са избрали да завършат магистратурата си в Педагогическия факултет, 336 жени (16.06% от всички жени, обучавани в университета) – във факултета по Икономически и социални науки и 196 (9.37% от всички жени, обучавани в университета) във Филологическия факултет. Най-малък е броят на жените, които учат магистърски програми в Юридическия факултет (0.86% от всички жени, обучавани в университета) и във Физико-технологичния факултет (1.91% от всички жени, обучавани в университета). Най-голям е броят на мъжете, които учат магистърски програми в Педагогическия факултет (182 – 31.43% от всички мъже, обучавани в университета), факултета по Икономически и социални науки (135 – 23.32% от всички мъже, обучавани в университета) и във факултета по Математика и информатика (108 – 18.65% от всички мъже, обучавани в университета). По-голямата част от жените се обучават в докторски програми в Педагогически факултет (25.99% от всички докторантки) и във Факултета по математика и информатика (20.26% от всички докторантки). Най-малък е броят на жените, които се обучават в докторски програми във Физико-технологичния факултет (3.08% от всички докторантки) и Химическия факултет (5.29% от всички докторантки). Най-голям е броят на мъжете, които се обучават в докторски програми във Факултета по математика и информатика (62 – 42.76% от всички мъже, обучавани в докторски програми), а най-малко в Химическия факултет (1.38% от всички мъже, обучавани в докторски програми).

Таблица 2. Обучавани мъже и жени по факултети и ОКС/ОНС

Данните ясно показват, че жените имат афинитет към специалности в областта на образованието и хуманитарните науки и слабо желание да развиват кариера в областта на компютърните науки и инженерните технологии.

Следващите диаграми представят в детайлни резултати от направения анализ на ниво факултет.

Фигура 2 представя процента на мъжете и жените, които се обучават в бакалавърските програми на всеки факултет. Най-съществената е разликата в броя на мъжете и жените в Химическия факултет - от всички 266 студенти в бакалавърски програми 225 са жени (86%). Преобладаващата част от студентите в другите 6 факултета също са жени - 79% от студентите в Педагогическия факултет, 78% от студентите в Биологическия факултет, 74% от студентите във филиала в Смолян, 71% от студентите във Филологическия факултет, 68% от студентите във Факултета по икономическия и социални науки и 65% от Юридическия факултет. Само в 2 факултета има значително по-голям брой студенти от мъжки пол - 72% от студентите във Физико-технологичния факултет и 64% от студентите във Факултета по математика и информатика са мъже. Единствено във Философско-историческия факултет жените и мъжете са приблизително равен брой - 205 мъже и 196 жени. Тези резултати потвърждават извода, че жените имат слаб интерес към специалности в областта на компютърните науки и технологии.

Фигура 2. Процент обучавани жени и мъже в бакалавърски програми (по факултети)

Фигура 3 представя процента мъже и жени, които се обучават в магистърски програми във всеки факултет. Най-съществената е разликата в броя на студентите мъже и жени в Химическия факултет (от всички 50 студенти в магистърски програми 45 са жени - 86%) и в Педагогическия факултет (от всички 1377 студенти в магистърски програми 1195 са жени). По-голямата част от студентите в останалите 4 факултета също са жени - 80% от студентите във Филологическия факултет, 80% от студентите в Биологическия факултет, 75% от студентите в Юридическия факултет и 71% от студентите във Факултета на икономически и социални науки. Разликата между броя на студентите мъже и жени във Философско-историческия факултет не е значителна - 59% от студентите са жени. Въпреки значително по-високия процент мъже, обучавани в бакалавърски програми на Физико-технологичния факултет и Факултета по математика и информатика, броят на студентите в магистърски програми в тези факултети е балансиран по пол - 52% от студентите във Физико-технологичния факултет и 50% от студентите във Факултета по математика и информатика са мъже. Тези резултати се дължат не толкова на засиления интерес на младите жени в областта на компютърните науки и технологии, а на факта, че Факултет по математика и информатика предлага 3 магистърски програми в областта на образованието, в които се обучават 60 от всички 108 жени, избрали магистърски програми във факултета.

Фигура 3. Процент обучавани жени и мъже в бакалавърски програми (по факултети)

Фигура 4 представя процента мъже и жени, които се обучават в докторски програми във всеки факултет. Най-съществената е разликата в броя на докторантите мъже и жени във Филологическия факултет (от всички 46 докторанта 41 са жени – 89.11%) и в Химическия факултет (от всички 14 докторанта 12 са жени). По-голямата част от докторантите в Педагогическия факултет и Биологическия факултет също са жени. Разликата между броя на докторантите мъже и жени във Философско-историческия факултет не е значителна – 53.33% от докторантите са жени. Значително по-висок е процентът на докторантите мъже, обучавани във Физико-технологичния факултет и Факултета по математика и информатика.

Фигура 4. Процент обучавани жени и мъже в докторски програми (по факултети)

Жени и мъже по области на обучение

ПУ „Паисий Хилендарски” предлага обучение в 7 области на обучение (образование; изкуства и хуманитарни науки; социални науки, журналистика и информация; бизнес, администрация и право; естествени науки, математика и статистика; информационни и комуникационни технологии; инженерство, производство и строителство). Таблица 3 представя броя на студентите и докторантите от мъжки и женски пол във всяка област на обучение. Всяка област на обучение включва всички свързани учебни програми, напр. областта на обучение Информационни и комуникационни технологии включва 4 бакалавърски програми на Факултета по математика и информатика и 6 бакалавърски програми на Физико-технологичния факултет (вж. следващия раздел за повече подробности).

Таблица 3. Мъже и жени по области на обучение

Резултатите ясно показват, че по-голямата част от жените са избрали да учат бакалавърски програми в областта на бизнеса, администрацията и правото (1871 – 25.92% от жените), образованието (1612 – 22.33% от жените), изкуствата и хуманитарните науки (1304 – 18.06% от Жени). Най-малък е броят на жените, които имат желание да развиват кариера в областта на инженерството (48 – 0.66% от жените) и информационните и комуникационните технологии (714 – 9.89% от жените). Жените ясно са заявили афинитет към магистърските програми в областта на образованието (992 жени са избрали магистърски програми в тази област на обучение – 47.42% от жените). Отново най-малък брой жени са избрали магистърски програми в областта на инженерството (1 – 0.05% от жените) и информационните и комуникационните технологии (57 – 2.72% от жените). Тези резултати потвърждават предположението, че балансираността по пол на студентите, които се обучават в магистърски програми във Факултета по математика и информатика и във Физико-технологичния факултет се дължи главно на факта, че тези факултети предлагат магистърски програмисти в други области на обучение – Образование, Естествени науки, математика и статистика. Най-малък е броят на жените, които се обучават в докторски програми в областта на информационните и комуникационни технологии (28 – 12.33%), Социални науки, журналистика и информация и Изкуства и хуманитарни науки (41 – 18.06%). Най-много жени отново избират докторски програми в областта на образованието (62 – 27.31%).

По-голямата част от мъжете избират бакалавърски програми в областта на информационните и комуникационните технологии (1398 – 33.97% от мъжете) и бизнеса, администрацията и правото (929 – 22.57% от мъжете). Най-малък е броят на мъжете, които имат интерес към бакалавърските програми в областта на инженерството, производството и строителството (135 – 3.28% от мъжете), естествените науки, математиката и статистиката (300 – 7.29% от мъжете) и социалните науки, журналистиката и информацията (343 – 8.33% от мъжете). По-голямата част от мъжете са избрали да получат магистърска степен в областта на образованието (156 – 26.94% от мъжете), бизнеса, администрацията и правото (141 – 24.35% от мъжете) и информационните и комуникационни технологии (121 – 20.90% от мъжете). Най-голям е и броят на мъжете, които избират да продължат обучението си в докторски програми по информационни и комуникационни технологии (63 - 43.65% от мъжете докторанти).

Фигура 5 представя процента на мъжете и жените във всяка област на обучение. Броят на студентите, които се обучават в бакалавърски програми във всички области на обучение, не е балансиран по пол. Най-съществената е разликата между броя на мъжете и жените в областта на образованието (от всички 3222 студенти 2604 са жени – 80.82%), естествените науки, математиката и статистиката (от всички 1405 студенти 1073 са жени – 76.37%) и в областта на инженерството, производството и строителството (от всички 187 студенти 138 са мъже – 73.80%). Най-малката е разликата между броя на студентите мъже и жени, които се обучават в областта на информационните и комуникационните технологии (от всички 2290 студенти 1519 са мъже – 66.33%).

Фигура 5. Процент жени и мъже (по области на обучение)

Тези резултати съответстват на процентното съотношение на обучаваните студенти ог женски и мъжки пол в страните от Европейския съюз. Според Евростат (Eurostat, 2017) има съответствие в 6 от всички 7 области на обучение. В целия Европейски съюз жените се преобладаващата част от студентите в специалности от областите Бизнес, администрация и право; Образование; Социални науки, журналистика и информация; Изкуства и хуманитарни науки; Здраве и благополучие (вж. Фигура 6). Сравнително висок е процентът на мъжете, изучаващи специалности в областите Информационни и комуникационни технологии и Инженеринг, производство и строителство и услуги. Единствената област на обучение, в която разликата е значителна, са Естествените науки, математиката и статистиката. За разлика от Европа, където тази област на обучение е еднакво предпочитана от мъже и жени (вж. Фигура 6), в ПУ „Паисий Хилендарски“ тя е предпочитана предимно от жени (76.37% от студентите в тази област са жени, вж. Фигура 5).

Фигура 6. Разпределение на студентите по област на обучение и пол (Европа)

Фигура 7 представя процента мъже и жени, които се обучават в бакалавърски програми във всяка област на обучение. Резултатите показват, че броят на студентите не е балансиран по пол. Най-значителната е разликата между броя на мъжете и жените, изучаващи специалности в областта на Образованието (от всички 2074 студенти 1612 са жени – 77.72%), Естествените науки, математиката и статистиката (от всички 1250 студенти 950 са жени) и Инженерство, производство и строителство (от всички 183 студенти 135 са мъже – 73.77%). Най-малката е разликата между броя на студентите от мъжки и женски пол, които се обучават в областта на информационните и комуникационни технологии (от всички 2112 студенти 1398 са мъже – 66.19%).

Фигура 7. Процент студенти от женски и мъжки пол в бакалавърски програми (по области на обучение)

Разликата в броя на студентите от мъжки и женски пол в магистърските програми е още по-изразена (вж. Фигура 8). Най-значителна е разликата между броя на мъжете и жените в 3 области на обучение - Образование (от 1148 студенти 992 са жени – 86.41%), Изкуства и хуманитарни науки (от всички 237 студенти 196 са жени – 82.70%) и в областта на Социалните науки, журналистиката и информацията (от всички 454 студенти 369 са жени – 81.28%).

Фигура 8. Процент студенти от женски и мъжки пол в магистърски програми (по области на обучение)

Разликата в броя на докторантите от мъжки и женски пол в докторските програми е силно изразена във всички области на обучение (вж. Фигура 9). Най-значителна е разликата между броя на мъжете и жените в областите Образование (от 84 докторанти 62 са жени – 73.81%) и  Изкуства и хуманитарни науки (от 48 докторанти 41 са жени – 85.42%).

Фигура 9. Процент студенти от женски и мъжки пол в докторски програми (по области на обучение)

Жени и мъже в специалности от областта на компютърните науки и технологии

ПУ „Паисий Хилендарски” предлага обучение в 10 бакалавърски, 10 магистърски програми и 2 докторски програми в областта на компютърните науки и технологии. От всички 14006 студенти , обучавани в университета, 2290 студенти са избрали специалности в тази област (2112 студените се обучават в бакалавърски и 178 - в магистърски програми).

Таблица 4 представя броя на студентите от женски и мъжки пол, които се обучават в бакалавърски програми в областта на компютърните науки и технологии. Броят на студентите в тези специалности не е балансиран по пол - от всички 2112 студенти в бакалавърските програми 1398 са мъже (66.19%).

Таблица 4. Обучавани жени и мъже в бакалавърски програми в областта на компютърните науки и технологии

Фигура 10 представя процентното съотношение на студентите от мъжки и женски, които се обучават в бакалавърски програми в областта на компютърните науки и технологии. Най-съществената е разликата между процентното съотношение на мъжете и жените в 3 бакалавърски програми на Физико-технологичния факултет. Най-висок е процентът на студентите от мъжки пол, избрали да изучават Информационно и компютърно инженерство (от всички 60 студенти 52 са мъже - 87%), Хардуерни и софтуерни системи (от всички 34 студенти 29 са мъже - 85%) и Телекомуникационни и информационни системи (от всички 63 студенти 52 са мъже - 83%). Най-малката е разликата между броя мъже и жени, които са избрали да учат Софтуерни технологии и дизайн (от всички 556 студенти 307 са мъже - 55%), Бизнес информационни технологии (от всички 459 студенти 262 са мъже - 57%) и Компютърни и комуникационни системи (от всички 56 студенти 32 са мъже - 57%).

Фигура 10. Процент на студенти от женски и мъжки пол в бакалавърски програми в областта на компютърните науки и технологии

Таблица 5 представя броя на студентите от мъжки и женски пол, които се обучават в магистърски специалности в областта на компютърните науки и технологии. Броят на студентите в магистърските програми не е балансиран по пол - от всички 178 студенти в магистърските програми 121 са мъже (67.98%).

Таблица 5. Обучавани жени и мъже в магистърски програми в областта на компютърните науки и технологии

Резултатите от анализа (вж. Фигура 11) показват, че в 1 магистърска програма (Инвестиционен мениджмънт в телекомуникациите) се обучават само мъже. В други 2 магистърски програми (Информационно и компютърно инженерство и Софтуерни технологии със специализация системи с изкуствен интелект) има само по 1 жена. Интересно е да се отбележи, че има 2 магистърски програми, които са предпочитани предимно от жени - от всички 11 студенти в програмата Бизнес информатика и английски език 8 са жени (73%) и от всички 30 студенти в програмата Софтуерни технологии със специализация графични среди и потребителски интерфейси 20 са жени (66%). Най-малка е разликата между процента мъже и жени, които се обучават в специалности Хардуерни и софтуерни системи (от всички 15 студенти 9 са мъже - 60%) и Информационна сигурност (от всички 5 студенти 3 са мъже - 60%).

Фигура 11. Процент на студенти от женски и мъжки пол в магистърски програми в областта на компютърните науки и технологии                

Резултатите ясно показват, че броят на студентите, изучаващи специалности в областта на компютърните науки и технологии в Пловдивския университет не е балансиран по пол. Официалните данни, публикувани от Евростат (Eurostat, 2017.1), показват, че броят на жените и мъжете в бакалавърски и магистърски програми в областта на информационните и комуникационни технологии в България също не е балансиран по пол – 71.14% от студентите, избрали бакалавърски програми в областта на информационните и комуникационни технологии и 64.81% от студентите, избрали магистърски програми в областта на информационните и комуникационни технологии са мъже (вж. Фигура 12).

Фигура 12. Сравнение на процента студенти от женски и мъжки пол в специалности от ИТ областта в ПУ и България

Според данни на Евростат в Европейския съюз (Евростат, 2017.1), само 20.79% от студенти, избрали бакалавърски и магистърски специалности в областта на информационните и комуникационните технологии са жени. Сред студентите, които учат за бакалавърска степен в областта на информационните и комуникационни технологии само 17.75% са жени. Най-висок процент на студентите от женски пол в бакалавърски специалности от областта има в Гърция (33.46%), а най-малък - в Холандия (8.67%). Според данните на Евростат България е на 4-то място по равенство между половете сред студентите, изучаващи бакалавърски програми в областта на информационните и комуникационни технологии (71.14% от студентите са мъже и 28.86% са жени). Преобладаващата част от студентите, които учат за магистърски степени, във всички държани-членки на ЕС са мъже (78.50% от всички студенти, които учат за магистърски степени в областта на информационните и комуникационни технологии в Европа, са мъже). Най-висок процент студенти от женски пол има в Латвия (36.58%) и България (35.19%), а най-нисък - в Словакия (10.90%).

Участие на жени и мъже в програми за обмен на студенти

През учебната 2018/2019 година от всички обучавани студенти само 79 са участвали в програми за обмен по програма „Еразъм“. Таблица 6 представя броя на студентите от женски и мъжки пол, които са учили в чужбина по програма Еразъм. По-голямата част от студентите, участвали в програми за обмен, са жени - от всички 79 студенти 58 са жени (73.42%).

Резултатите от анализа показват, че по-голямата част от мъжете, участвали в програми за обмен на студенти, се обучават в бакалавърски програми на Филологическия факултет (16 мъже - 37.50% от мъжете) и на Педагогическия факултет (4 мъже - 25.00% от мъжете). Най-малък е броят на мъжете, които са били на обучение в чужбина и изучават бакалавърски програми във Философско-историческия факултет и в Юридическия факултет (2 мъже – 12.50% от мъжете). По-голямата част от жените, участвали в програми за обмен, изучават бакалавърски програми в Педагогическия факултет (26 жени - 56,52% от жените) и във Филологическия факултет (16 жени - 34,78% от жените). Най-малък е броят на жените, били на обучение в чужбина и изучаващи бакалавърски програми във Философско-историческия факултет (1 жена - 2,17% от жените).

От магистрите от мъжки пол най-активни са студентите от Педагогическия факултет (3 мъже - 60,00% от мъжете), Физико-технологичния факултет и Философско-историческия факултет (1 мъж - 20.00% от мъжете). По-голямата част от жените, били на обучения в чужбина, изучават магистърски програми в Педагогическия факултет (4 жени - 33.33% от жените) и във Филологическия факултет (3 жени - 25.00% от жените). По-малкият е броят на жените, участвали в обучения в чужбина и изучаващи магистърски програми във Философско-историческия факултет и във Факултета по икономически и социални науки (2 жени - 16.67% от жените). Само 1 студентка от Химическия факултет е била на обучение в чужбина през учебната 2018/2019.

Таблица 6. Активност на жени и мъже

Фигура 13 представя процента на жени и мъже от бакалавърски програми, които са участвали в програми за обмен на студенти. Резултатите от анализа показват, че броят на студентите, участвали в програми за обмен, не е балансиран по пол. Студентите от 3 факултета, които са участвали в програми за обмен са само жени или само мъже.

Фигура 13. Активност на студенти в програми за обмен (бакалавърски програми)

Фигура 14 представя процента на жени и мъже от магистърски програми, които са участвали в програми за обмен на студенти. Броят на студентите, участвали в програми по обмен, не е балансиран по пол. Студентите от 4 факултета, които са участвали в програми за обмен са само жени или само мъже.

Фигура 14. Активност на студенти в програми за обмен (магистърски програми)

Заключение

Направеният анализ дава ясни отговори на поставените въпроси. Като цяло броят на студентите във всички факултети не е балансиран по пол. Броят на жените и мъжете е приблизително равен само във Философско-историческия факултет, където 49.58% от студентите са мъже и 49.42% - жени. Жените имат афинитет към специалности в областта на образованието и хуманитарните науки и слабо желание да развиват кариера в областта на компютърните науки и инженерните технологии. От друга страна, мъжете предпочитат бакалавърски програми в областта на информационните и комуникационните технологии, бизнеса, администрацията и правото и магистърски програми в областта на образованието, бизнеса, администрацията и правото, комуникационните технологии. Направеното сравнение с данните за обучаваните студенти на Евростат показва, че предпочитанията на студентите в ПУ „Паисий Хилендарски“ съответстват на тенденциите в Европа. Жените са по-активни в обучения в чужбина - от всички 79 студенти, участвали в програми по обмен през 2018/2019 учебна година 58 са жени.

Източници:

NIS (2018) (https://www.nsi.bg/bg/content/3390/студенти-по-образователно-квалификационна-степен-гражданство-форма-на-обучение-и-пол)

Eurostat (2017) Tertiary education statistics, https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Tertiary_education_statistics

Eurostat (2017, 1) Pupils and students enrolled by education level, sex and field of education, http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/submitViewTableAction.do