Отличени творби в конкурса за студентско художествено творчество по случай 24 май – „Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост”

ЕЗИК, РОД И ПАМЕТ

/есе/

Нощ е, а аз отново съм на компютъра. Поглеждам часовника – 00:00 е. Днес  не е обикновен ден, а е 24 май. Сутринта, когато се събудят всички, ще си честитят празника. В този момент, в съзнанието ми изникват първите думи, които изписах на български език. Минали са години оттогава, но споменът за трепета, с който посягах към писалката, за да започна да пиша красивите кирилски букви, все още е в съзнанието ми. Бях твърде малка, за да разбера истинската сила на Словото, не осъзнавах  Делото, което бе извършено преди толкова много векове.

„В началото беше словото и словото беше от Бога и Бог беше словото” – това начало на Библията ясно показва, че Словото е всичко.

Когато се разгърне една стара книга, колко ли  истини може да се открият в нея и върху пожълтелите й страници! Един от най-забележителните и велики  културни феномени на човечеството е книгата. Всяка една от тях е вратичка към ново знание.

Днешният живот е така заабързан, толкова различен, пълен с технологии, но едва ли това би заличило книгите.

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата:

„Че и ний сме дали нещо на светът и на вси словени книги да четат“.

Когато напролет всичко се раззелени, България празнува своя голям празник – 24 май.

                         Поклон пред Кирило-Методиевото дело!

Език мой

Език, без теб не съществувам.

Забравям, но за теб не трябва.

И нося те, и от теб общувам –

смисълът ти винаги остава.

Език мой, знай, че ще те пиша

с дадени ми от бога пръсти.

Всяка моя мисъл в тебе диша,

отразена в буквите ти гъсти.

Език мой, с трепет те чета,

когато очите искат да рисуват.

И много други има по света,

подобни, но те не ме целуват.

Език мой, и ще те говоря

на  децата си с голям възторг.

За тебе паметта си ще затворя,

заключвам те, да бъда по-горд.

Език, без теб не съществувам.

Забравям, но за теб не трябва.

И нося те, и от теб  общувам –

смисълът ти винаги остава.