- Начало
- »
- Структура
- »
- Филиали
- »
- Филиал – Смолян
- »
- Научна дейност
- »
- Научни конференции
- »
- Юбилейни тържества и конференция 2012
- »
- Юбилейна конференция 2012
- »
- Тържествено слово
Тържествено слово
ТЪРЖЕСТВЕНО СЛОВО НА ДИРЕКТОРА ПРОФ. Д-Р ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА
Уважаеми колеги от Филиала на ПУ „Паисий Хилендарски" в град Смолян,
Уважаеми г-н Ректор,
Скъпи гости,
Радвам се, че сме заедно за честването на 50-годишния юбилей на Филиала на ПУ „Паисий Хилендарски" в Смолян!
През тази година образователната ни институция отвори за 51 път вратите си, за да обедини студенти, преподаватели и служители в общ стремеж към познание, себеобогатяване и духовно израстване!
Висшето училище в Смолян е филиал на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" от 1997 г., но всъщност е създадено през 1962 г. като Учителски институт в сърцето на Родопите с основна цел да подготвя детски, начални и прогимназиални учители.
За 50-годишното си съществуване това училище се превръща в значима и ценена образователна институция в Родопите и страната ни, подготвяйки квалифицирани кадри по педагогика, български език и литература, чужд език, математика, физика, биология, химия, география, история, а понастоящем още по екология и опазване на околната среда, туризъм, маркетинг, информационни технологии и образователен мениджмънт.
За изминалото време редица събития са определяли хода на историята в Учителския институт и сега филиал на Пловдивския университет в Смолян. Хора, съдби, идеи, целеустременост са се преплитали и обогатявали. И ако трябва днес да погледнем назад към тази история, правилното ще е да я съпреживеем, а не да я прочетем отново.
Мисля да започна така: Учителският институт е бил открит на 17 септември 1962 г. Било е есен и Родопите с неизчерпаемото си богатство от багри са прегърнали идеята да го превърнат в средище на духовност. Първият директор Димитър Чолаков споделя, че в началните години от съществуването на Учителския институт с особена тежест се откроявали два проблема - за кадрите и за учебната база. За кратък период от време обаче са привлечени „млади и кадърни учители с доказани научни интереси и професионални възможности".
Днес тези колеги са вече пенсионери (някои покойници - светла им памет!), но аз вярвам, че живите пазят дълбоко в кътчетата на емоционалната си памет спомени за първата лекция и първите студенти, за първия випуск и за студентската клетва. Спомени дори за това как „злите езици пуснали мълвата, че учителският институт е временно явление и че няма да продължи съществуването си повече от 2-3 учебни години", но и спомени как само след 5 години от началото (17 май 1967 г.) студенти и преподаватели „с неописуема радост" са влезли в новата институтска сграда и общежитие, спомени за Дичо Петров, избран за патрон на института през същата година, за институтското знаме, изрисувано от Димитър Главчев и извезано от майсторката на гоблени, учителката от Чепеларе Тодора Манолевска (1967).
Ще се поровя още малко в общите спомени, за да споделя, че по онова време Учителският институт в Смолян е имал: дамски хор, лауреат на II републикански студентски фестивал (1964); сензационни за времето си дамски футболни отбори („Венера" и „Афродита") - 1967; студентско певческо дружество (1967); студентски хор за народно пеене, носител на златни медали от три републикански фестивала на художествената самодейност (1974, 1979, 1989)... През 1999 г. Филиалът е домакин на международните празници на училищата, асоциирани към ЮНЕСКО от района на Югоизточна Европа.
В един вестник, посветен на предишна годишнина на Филиала, прочетох есе на завършващ студент. Той пише: „Какво определя идентичността на един народ? Неговото минало, настоящето му, бъдещето? Откъде сме тръгнали? Накъде отиваме? Защо сме такива?"
Това са въпроси, които младите хора все си задават, по-възрастните преглъщат отговорите им, а по-мъдрите вече не търсят отговори...
Нали ме разбрахте...!?!
Важното е онова, което е днес. Важни сме ние, такива, каквито сме днес. Важен е светът, който е днес... А това е само един миг...
И е миг под смълчания поглед на времето 50-годишната ни история.
Преди 100 г. е била Балканската война, преди 250 г. Светия Паисий е написал „История славянобългарска", преди повече от 1330 г. е била създадена Българската държава, преди повече от 2000 г. се е родил Христос, преди хиляди години човекът (по собствен избор) е напуснал Райската градина, а преди милиони, милиони години Животът се е зародил на нашата Планета-Майка...
Всичко това е било преди нас, но днес ние сме тук...
Днес Филиалът в Смолян е част от голямото академично семейство на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" и в настоящия етап в него се обучават 1055 студенти от 8 акредитирани бакалавърски специалности. Провежда се изнесено обучение по желани магистърски програми.
Днес в него преподават и работят висококвалифицирани специалисти - професори, доценти, асистенти...
Днес, следвайки предизвикателствата на времето, в което живеем, Филиалът на Пловдивския университет в Смолян има и реализира високи цели за европейска интеграция, за качествено висше образование, за подготовка на компетентни, етични и отговорни млади специалисти в областта на хуманитарните, обществените, стопанските и природо-математическите науки.
Днес, разбира се, Филиалът има и своите проблеми и се опитва да се справя с тях...
И онова, което го прави истински жив, самобитен и неповторим е Духът му..., величествената и многолика Родопа планина, която го закриля, магическата музика, която го въздига, и висотата, която му дава простор за летеж...
Днес ние сме тук и празнуваме нашия юбилей. Да сме живи и здрави! Да сме вдъхновени и разгърнати, за да можем да бъдем Днес!
Честит празник! Честит Юбилей!