Първи стъпки

През 1884 г. има принципно решение за откриване на висше училище в Пловдив, което да подготвя административни служители, икономисти и политици. Благодарение на инициативата на директорите на народното просвещение (Константин Величков), на правосъдието (Стефан Бобчев) и на финансите (Михаил Маджаров) е разработен проект за административен правилник на училището. Подготвени са учебни програми, поканени са преподаватели от чужбина, предвидено е откриването да стане на 1 октомври 1885 година. Но настъпилите исторически и политически събития осуетяват осъществяването на идеята за университет в Пловдив. Провъзгласяването на Съединението на 6 септември с. г. и последвалата го Сръбско-българска война рязко сменят приоритетите и действията на управляващите. Функциите на столица на обединената държава се поемат от София. Така, печелейки присъединяването на Източна Румелия към Княжество България, Пловдив губи някои възможности, сред които е и създаването на първия български университет.

С настъпването на ХХ столетие Пловдив продължава да бъде център на просветна и образователна дейност. Тук през 1909 г. е открит първият в страната Учителски институт, създаден като двугодишен висш педагогически курс по природните дисциплини към гимназия „Княз Александър I“ със задача да подготвя прогимназиални учители. През 1914 г. курсът се обособява като самостоятелно учебно заведение, а през 1920 г. прераства в Учителски институт с тригодишно обучение (включват се филологически и исторически специалности).

През 30-те години на ХХ век сред пловдивската общественост отново се възражда идеята за откриване на университет в града, но реални действия за това са предприети едва в края на 1944 г. със създаването на Общограждански комитет за културно издигане на Пловдив. Комитетът си поставя за цел в града да бъдат създадени университет, музикално училище и симфоничен оркестър. Въпреки трудните следвоенни времена през 1945 г. и трите цели са постигнати.

На 31 юли 1945 г. Министерският съвет приема постановление за откриване на Държавен университет в Пловдив с два факултета: агрономо-лесовъден и медицински. В края на м. ноември същата година започват редовните учебни занятия. През 1950 г. университетът се разделя на две самостоятелни висши училища: Медицинска академия и Висш селскостопански институт (ВСИ). Три години по-късно, през 1953 г., от ВСИ се отделя като самостоятелен Висшият институт по хранителна и вкусова промишленост (ВИХВП). Университетът престава да съществува.

През това време – началото на втората половина на ХХ век, в страната настъпват съществени икономически промени, които се отразяват и на образователната система. Нараства броят както на училищата, така и на обхванатите в тях ученици. Икономиката изисква по-голям брой специалисти, училищата – добре подготвени преподаватели.

Основаване

С Указ № 264 на Президиума на Народното събрание от 1 юли 1961 г. в Пловдив се открива Висш педагогически институт по природо-математически дисциплини за подготовка на учители по математика, физика, химия и биология. Същия месец министърът на просветата назначава за ректор на новия институт (през първите години е прието названието му ВПМИ – Висш природо-математически институт, а по-късно – официалното ВПИ) професор Живко Ламбрев (прехвърлен от Висшия медицински институт в Пловдив), а за негов заместник – доцент Тодор Василев (от ВИХВП). През м. август са утвърдени и първите хабилитирани лица в Института: доц. Йордан Дуйчев (математик), доц. Асен Гълъбов (химик), доц. Златко Бонев (геолог) и доц. Борис Джурджев (философ). Тези шестима преподаватели образуват първия академичен съвет в Института.

Главната задача на ръководството е бързо да организира учебния процес за предстоящата академична 1961/1962 г. Веднага се обявяват конкурси за асистенти и преподаватели; от други висши училища (предимно пловдивски) се прехвърлят десетина асистенти (доц. Т. Василев прехвърля цялата катедра по физика – 8 души, от ВИХВП). Сравнително лесно е решен въпросът за студентите – част от кандидатите за Софийския университет, издържали успешно конкурсните изпити, според местожителството и успеха си се приемат във ВПИ.

Тържественото откриване на Института и на първата учебна година става на 15 септември 1961 г. в присъствието на официални гости, ръководители на страната и града, на преподаватели и студенти ректорът проф. Ж. Ламбрев произнася слово, озаглавено „Висшият педагогически институт – ново огнище на просвета и наука“.

Започват учебните занятия. Учебните планове и програми за четирите специалности (Математика, Физика, Химия и Биология) са заимствани изцяло от Софийския университет. Както ръководството, така и преподавателският състав имат амбицията да се работи със столичните стандарти. По подобие на софийската Алма Матер бързо се формират около 20 катедри, някои от които с по двама-трима асистенти.

Материална база

Първоначално материалната база на ВПИ е оскъдна – за ползване е отстъпена половината от сградата на съществувалия в този момент Учителски институт (сегашната сграда на Биологическия факултет в Стария град) и няколко помещения от сградата на ВИХВП (сегашния Химически факултет). През следващите няколко години сградният фонд търпи бързо развитие. През 1963 г. ВИХВП, а през 1968 г. ВСИ се пренасят в нови сгради и предоставят всичките си някогашни помещения на ВПИ. Ремонтирани и оборудвани, те вече представляват доста разгърната база за осъществяване на нормален учебен процес и на изследователска дейност. Огромни са заслугите в това отношение на помощник-ректора Диньо Динев и плановика Атанас Атанасов.

Първата копка на централната сграда на университета е направена през 1914 г. Сграда официално е открита през 1921 г. за нуждите на Френския колеж „Св. Августин“. Днес в тази сграда се помещават Ректоратът на Пловдивския университет и част от неговите факултети – Филологиче­ският, Физическият, Юридическият и Факултетът по икономически и социални науки.

Патрон

През 1966 г. по предложение на Академичния съвет Народното събрание утвърждава за патрон на ВПИ – Пловдив, първия български възрожденец – Паисий Хилендарски.

Университетска структура

През 1970 г. за първи път в структурата на Института се обособяват факултети – Факултет по математика (декан доц. Иван Райчинов) и Природонаучен факултет (декан проф. Младен Генчев). На 12 януари 1972 г. излиза Указ № 24 на Държавния съвет, според който ВПИ се преобразува в Пловдивски университет. С това е поставено началото на нов етап в развитието на висшето училище. Още през следващата – 1973 г., се откриват две нови специалности – Българска филология и Руска филология. Разширяването на обхвата на специалностите прави Университета адекватен на предназначението си. Новите специалности през първите години са прикрепени за административно обслужване към открития през 1974 г. Физически факултет.

През следващата година Плов­дивският университет значително се разраства. Открит е първият в страната Факултет за обществени професии (1975), по-късно Факултет за квалификация и преквалификация на кадри. През 1984 г. е открит Педагогическият факултет и филологическите специалности се прехвърлят в него. През 1990–1991 г. се отделят като самостоятелни звена Филологическият, Химическият и Биологическият факултет, а през следващите години се откриват Юридическият факултет (1992) и Факултетът по икономически и социални науки (1994). Преди това, през 1989 г., към Пловдивския университет са интегрирани полувисшите институти в градовете Смолян, Кърджали, Пазарджик и Бургас, както и Институтът за усъвършенстване на учители в Стара Загора. Така Пловдивският университет се утвърждава като най-голямото извънстолично висше училище.

Управление

Първият ректор на Университета – проф. Живко Ламбрев (дотогава преподавател във Висшия медицински институт – Пловдив), е назначен на 31 юли 1961 г. До 1972 г. ректорският мандат е двугодишен, а след това – четиригодишен.

Първият Академичен съвет се е състоял от проф. Живко Ламбрев (ректор), доц. Тодор Василев (заместник-ректор), доц. Йордан Дуйчев (от Софийския университет), доц. Асен Гълъбов (от ВМИ – Пловдив), доц. Златко Бонев (от ВСИ – Пловдив) и доц. Борис Джурджев (от ВСИ – Пловдив).