уеб достъпен сайт български език английски език

Водещи новини


  1. Начало
  2. »
  3. Новини
  4. »
  5. В ПУ представиха изследване за риска от бърнаут синдром при учителите

В ПУ представиха изследване за риска от бърнаут синдром при учителите

Научна конференция за представяне на резултатите от национално изследване на тема „Диагностика на бърнаут синдром при педагогическите специалисти – стратегии за справяне с хроничния стрес на работното място” се проведе в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Проучването е финансирано от Министерството на образованието и науката и възложено за реализация на ПУ „Паисий Хилендарски“ с договор № Д01-148/24.07.2019 г., съобщи доц. д-р Юрий Янакиев, ръководител на изследователския екип.

На събитието присъстваха зам.-министърът на образованието и науката инж. Таня Михайлова, директорът на РУО – Пловдив Иванка Кирскова, ректорското ръководство на ПУ „Паисий Хилендарски“, председателят на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ д-р Юлиян Петров, преподаватели и студенти, представители на педагогически специалисти, неправителствените организации и обществеността.

Изследването е национално представително и първо по рода си. Обхваща 1000 човека от цялата страна с професионален стаж над 3 години. Разпределението на квотите сред участниците става в зависимост от демографската и социална статистика на населението на България по райони. Включени са педагогически специалисти от всички възрастови групи, които практикуват в малките и големи градове и селата. Решението им за участие в изследването е на доброволен принцип, като набирането на участници е осъщестено със съдействието на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. Обработката и анализа на данните от изследването са извършени съвместно с Отдел „Научни разработки“ на Prometriks ltd.

Бърнаут синдромът представлява състояние, което се причинява с натрупване на системен стрес, на който са подложени всички работещи, не само учителите.

„Установихме, че при педагогическите специалисти има завишаване на процента на риск от бърнаут синдром в сравнение с това, което се наблюдава в Нормативната извадка, която включва участие на представители на всички професии. Общо за всички рисковият процент е 6,2 на 100. При педагогическите специалности е 8%. Тоест 8 на 100 от хората, които са в системата на образованието – и в детските градини, и в училищата, са подложени на риск“,  обясни доц. Янакиев.

Проучването има съществен принос по отношение на факторите, които причиняват бърнаут синдром и спомагат той да настъпи. Сред тях са взаимоотношенията между учителите и децата, с които те работят – от най-малките до най-големите. Това от една страна се дължи на неспособността да се установи ясен диалог, защото учителите са позастарели, а от друга страна потребностите на младите хора са съвсем различни.

„Профилът на ученика вече е съвсем различен. Няма го покорният ученик, който сляпо вярва на своя учител. Днес децата са търсещи, знаещи, подлагат ни постоянно на изпитания и трябва да приемем, че правилата на играта са по-различни. За да променим правилата, трябва първо да променим себе си, защото стресът означава адаптация. Да бъдем жертва на стрес, означава да сме призвани да се адаптираме постоянно. Ние не преставаме да учим, а онези, които не го правят, нямат никакъв шанс да са успешни в професията си“, подчерта доц. Янакиев.

Препоръките на екипа, направил изследването, са учителите да бъдат достатъчно информирани, за да могат да разпознаят това, което се случва с тях. Например, един млад учител още в началото на кариерата си може да се сблъска със сериозен проблем, една от фазите на Бърнаут синдром – „меден месец“. Наблюдава се при прекалено ентусиазираното навлизане в професията. Младият човек се разочарова, защото учителите работят в твърде  консервативна среда. Диалогът с останалите колеги не е много лесен и това  води до възникване на напрежение – основно по отношение на условията, в които се работи. Българските учители работят с огромен брой деца, което е един от факторите за провокиране на хроничен стрес.

Друга препоръка е да се провежда 2 пъти годишно диагностика на бърнаут синдром. Да се покаже на хората в криза, която е близо до депресия, че може да им се помогне. „И тук е нашата интервенция – не само хората да бъдат информирани, но и да изготвим стратегии за подобряване на устойчивостта. Подготвянето на хората за устойчивост е свързано понякога със съвсем обикновени неща – един от фактите, които установихме, е, че половината от учителите страдат от хронично недоспиване. А това води до влошаване на взаимоотношенията, липса на мотивацията и спад на издръжливостта“, коментира доц. Янакиев.

Изследването показва също, че учителите не си обръщат достатъчно внимание – не се занимават със спорт. Над 75% от тях обясняват, че не намират време и мотивация за спортуване. Споделят и, че нямат умения за справяне с конфликти и със собствения си стрес. Натрупаният дългогодишен стаж също е един от факторите за бърнаут синдром. Хората в професията, които са над 50 години с 20-годишен стаж, са сред най-уязвимите педагогически специалисти. Друга категория с много високо ниво риск от бърнаут синдром са 30-35-годишните. Обяснението е просто – това е възраст, в която хората създават деца. Бърнаут синдромът не се появява само в училище, а зависи от много други фактори. Застрашени са жените учители, които наред с натоварването в училище трябва да се справят и със семейните задължения.

 

 

Одобрил: Веселина Балтова; Последна промяна на 2019-12-22 20:47:57
ПУ лого

ПУ "Паисий Хилендарски"

Ректорат, ул. "Цар Асен" 24

Централа: 032/261 261

Технически проблеми (български оператори): 0 700 20 008

Технически проблеми (чуждестранни оператори): +359 882 282 252

БУЛСТАТ: 000455457

PIC: 999848259

2020 - 2024 © Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", Университетски информационен център, webmaster@uni-plovdiv.bg
скрол