-
Начало
- »
-
Новини
- »
-
Президентът откри Националната конференция за българския език „Език свещен“ в Пловдивския университет
Президентът откри Националната конференция за българския език „Език свещен“ в Пловдивския университет
Държавният глава Румен Радев откри Националната конференция за български език „Език свещен“, която се проведе в Ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ по инициатива на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова.
Ректорът на ПУ проф. д-р Румен Младенов приветства участниците в конференцията, като ги увери в готовността на академичната общност на Пловдивския университет и на неговото ръководство да подкрепят с действия усилията им в процеса за утвърждаване на позициите на българския език и българската култура по света. "Убеден съм, че днес вие, представителите на българските научно-образователни и културни институции, ще намерите верния и успешния път за бъдещето на нашия език свещен", допълни той и пожела здраве, енергия и мъдрост в достойната мисия.
"България имаше нужда отдавна да се проведе именно такава конференция", отбеляза Румен Радев в началото на приветствието си. Той подчерта, че времето и мястото на провеждане на форума са символични, тъй като тази година се отбелязват 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на "История Славянобългарска". Президентът допълни още, че символичен е и фактът, че в един изключително напрегнат момент, когато България е раздирана от вътрешнополитически противоречия и когато се решават въпроси на полето на международната дипломация, с този форум дебатът се връща там, където му е мястото - за устоите на България като държава, за нашата сплотеност, единство и бъдеще като нация. А това, несъмнено, е нашият език.
Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова също приветства участниците в конференцията и изказа своята благодарност към специалистите и членовете на академичните общности.
Приветствия към участниците в конференцията отправиха още министърът на образованието акад. Николай Денков, заместник-министърът на културата Весела Кондакова и заместник-министърът на външните работи Ирена Димитрова.
Участниците в конференцията дадоха експертна подкрепа за предложеното от вицепрезидента създаване на Български национален културен институт.
При подготовката на форума, който беше посветен на преподаването, съхранението и перспективите пред българския език у нас и в чужбина, три групи от водещи специалисти са заседавали по три основни теми.
Първата тема е свързана с изучаването и преподаването на българския език като втори или чужд. Тя беше представена от доц. д-р Галина Куртева от Нов български университет, председател на Асоциацията на преподавателите по български език като чужд. Панелисти бяха проф. Светозара Халачева и Светла Георгиева.
Обобщението от втората работна група за развитие на българистиката и лекторатите по български език и култура по света направи Наталия Михалевска от Министерството на образованието и науката. Панелисти по темата бяха проф. Любка Липчева-Пранджева и проф. Ценка Иванова.
Третата работна група е дискутирала ролята на българския език в културната дипломация и мястото му в концепцията за Български национален културен институт. Обобщение направи проф. Любомир Халачев от Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, а панелисти бяха проф. Вася Велинова и Снежана Йовева.
Заключителна декларация от националната конференция „Език свещен“ беше представена от член-кореспондент проф. Александър Костов.
Форумът „Език свещен“ открои мястото на българския език в националните културни и образователни политики, както и в публичната дипломация. Подчертана беше необходимостта от законодателна инициатива и институционална подкрепа за създаване на Български национален културен институт.
ВСИЧКИ СНИМКИ ОТ СЪБИТИЕТО В ГАЛЕРИЯ
Последна промяна на 2022-06-24 15:39:12
